ДУШМАНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУШМАНЯ̀
ДУШМАНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Търся начин, имам желание да направя зло, да навредя на някого, държа се като душманин с някого. Царицата ѝ млого душманила и искала да я погуби. Нар. прик., СбНУ III, 172.