ДУШО̀К

ДУШО̀К, мн. няма, м. Диал. Обикн. в съчет.: На <един> душок. На един дъх, наведнъж. Наточи му един чебър, / един чебър руйно вино. / Ка го дигне Дете Груйо, / на душок го се изпило. Нар. пес., СбНУ XLIII, 501.

Списък на думите по буква