ДУ ДУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀- ДУ̀ и ду̀-ду̀-ду̀ междум. За наподобяване на звук, издаван със свирка, тръба и др. Нали така Любке? — обърна се той внезапно към малката. ‑А? Какво ще кажеш ти? Ти на какво си мнение?... Бу-бу-бу, .. Ду-ду-ду...Д. Калфов, Избр. разк., 389. Какво се

ослушваш, а? Ду-ду-ду, ду-ду-ду... А пък какъв е музика-а-ант... Настоящ музикален талант! Д. Калфов, Избр. разк., 172.