ДЪБАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪБА̀К, мн. ‑ци, м. 1. Само ед. Събир. Дъбова гора. Богдан ги [хайдутите] стрелна с живите си, строги очи и пак препусна. Към залез слънце навлязоха в Коюндеренската кория, изчезнаха навътре в честия дъбак. К. Петканов, Х, 141. Високо в безоблачното небе се беше извисил пшеничнобелият сърп на луната .. Сънен хлад леко зашушна в листата на смълчания дъбак. П. Здравков, НД, 120. Вляво от нас тъмнееше ниска гора .. — Това е дъбак, а под дъба нищо друго не расте, задушава се. П. Вежинов, ЗНН, 132.

2. Само мн. Големи дъбове. Горите фучаха като бесни, високите борове и перестите дъбаци се огъваха, сякаш се кланяха на земята и търсеха от нея закрила. М. Марчевски, ГБ, 138. Нане Вуте нагази в рядката гора. Сняг до колене, чист, бял. Високите дъбаци, натежали, мълчат. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Такава гора няма да срещнеш другаде.. Напролет, когато дъбаците разпуснат зелени чадъри .., ела тука и сърцето ти ще се напълни с неизпитвана досега радост. Ив. Гадаров, ДЧ, 54.