ДЪБИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪБЍЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Спец. Който служи за дъбене, за щавене или е свързан с дъбене, щавене. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризмата на дъбилна киселина и на аргас, те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК I, 59. Дъбилни материали. Дъбилно отделение.

◊ Дъбилни вещества. Хим. Високомолекулни съединения, които се свързват необратимо с белтъчните вещества на кожата и ѝ придават редица свойства като устойчивост на влага, висока температура, микроорганизми и др. Дъбилни растения. Спец. Растения като дъб, смърч, върба и др., които съдържат дъбилни вещества, танини.