ДЪБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪБЍЦА ж. Диал. Дъб (в 1 знач.); дъбика. В гърдите му заседна парлива буца,

когато извиха от горния край на нивата и зърнаха главите на работниците, наредени в сянката на младата дъбица. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194. Престраших се веднъж и подкарах воловете в неговата гора. Пък и тя бе отраснала — имаше дъбици, чийто върхове едва се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да може да им направи пакост. Кр. Григоров, ОУ, 36.