ДЪБО̀ВИЦА

ДЪБО̀ВИЦА ж. Диал. Дъбово дърво за горене. И Алекси се зае да стъкми сечивата ѝ. Подложката на ярема се бе счупила, той подръпна една дъбовица от дръвника, продяла я, провъртя дупка със свредела, заостри жеглите и яремът бе готов. Кр. Григоров, Н, 29.

Списък на думите по буква