ДЪБРА̀ВКА ж. Умал. от дъбрава; дъбравица. Аз се скитах с наслаждение половина час из кичестите дъбравки от върби, лещак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Напусто се обръщах към дъбравката и стоях един час йоще на терасата, аз чаках напразно. Ч 1875, бр. 3, 138.