ДЪ̀БЧЕ

ДЪ̀БЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от дъб (в 1 знач.); малък, млад дъб. Слезе от коня, седна под сянката на крайпътното дъбче, стисна пестници и тъй остана. К. Петканов, Х, 174. Прохладен ветрец люшкаше нежно клонете на младите дъбчета и тъмните зад тях върхове на елите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. Те минаха близкия дол и пак изскочиха на високата равнина край гъстата млада гора от буки и дъбчета. Елин Пелин, Съч. III, 143. Няколко дъбчета, пръкнали се отскоро, съвсем млади още, ветрееха перчемите си и стояха нехайно върху голата трева. Й. Радичков, В, 176.

Списък на думите по буква