ДЪВКА̀Ч1 м. Диал. Дъвкателен мускул. Вижда се как челюстите му потрепват, как играят дъвкачите под жълтата кожа на бузите. П. Велков, СН, 220.
ДЪВКА̀Ч2 м. Индив. Човек, който дъвче, предъвква думите, едва говори или говори празни приказки. С мощен замах да лепва оглушителна плесница на някой дъвкач на думи, залюбен в своя словесен джамбазлък. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 156.