ДЪ̀ВЧЕНЕ

ДЪ̀ВЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от дъвча и от дъвча се. Ядем бавно, .. Първична наслада изпитваме от дъвченето, от гълтането и изсмукването на съсухрената зимна ябълка. Бл. Димитрова, Лав., 52. Употребата или дъвченето на кромид лук и чесън е от голямо предпазно значение. Пр, 1952, бр. 5, 52. Знай, че тя [поезията] се крий не в бедно / дъвчене на фрази модни. Ив. Вазов, Съч. III, 17.

Списък на думите по буква