ДЪДНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀ДНЕНЕ
ДЪ̀ДНЕНЕср. Рядко. Отгл. същ. от дъдна; дуднене. И докато се чудеше с какво да го разприкаже, че не му беше до никакви приказки, откъм улицата дойде дъдненето на един камион. А. Гуляшки, ДМС, 95.