ДЪДРЍВКО, мн. ‑вци, ср. Диал. Бъбривец, бърборко, бъбрица, дърдорко, дъдрица, дъдривец. Угрижваше го още и несгодата, че предишният обущарски калфа на татка му,.., един дъдривко, отвори свой обущарски дюген тъкмо срещу дюгена на Черня. А. Страшимиров, А, 138.