ДЪ̀ДРЯ, ‑еш, мин. св. дъ̀дра̀х, несв., непрех. Диал. Дърдоря, бърборя. — Ти сега не мислиш какво говориш .. дъдреш като воденична кречеталка. Ама после ще разбереш, че си сбъркал. И ще съжаляваш. Т. Харманджиев, КВ, 251. Недейте вече дъдра. Ив. Вазов, Съч. III, 97.