ДЪЖДОБРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЖДОБРА̀Н м. 1. Остар. Чадър за дъжд. Взех си пардесюто и дъждобрана, па, за всеки случай, взех си скъпия и хубав пръстен, подарен ми от майка ми. Н. Попфилипов, РЛ, 84. На кръстопътя долу, с восъчно лице, /../ гърбушка малка — ни жена, нито дете, / посред тълпа с разкрити дъждобрани, / като огромни черни гъби под дъжда поникнали, / стои и пее. Е. Багряна, ЗМ, 42.

2. Вид тънка непромокаема връхна дреха; мушама. Изведнъж аз видях, че по отсрещния тротоар вървеше съвсем спокойно една жена. Беше облечена с кафяв дъждобран. Кл. Цачев, СШ, 136-137. Тя взе кошницата си, наметна дъждобрана, който бе си ушила сама от полиетилен, и тръгна към градината. Г. Мишев, ЕП, 275. Отсам преградката една жена в измокрен блестящ зелен дъждобран и с качулка на главата се бе навела, прелиствайки някаква книга. Ем. Манов, БГ, 114.