ДЪЖДОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪЖДО̀ВНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Подобно на гущер земноводно влечуго с черно тяло на жълти петна и силно отровна слуз по него, разпространено предимно из влажните сенчести гори; саламандра. Salamandra maculosa. Дъждовниците, които денем се крият в бистрите, студени извори и под стените, бяха излезли да си търсят храна и се мержелееха из водата като сенки. Ц. Гинчев, ГК, 140. От земноводните се срещат: в ниските места — зелената водна жаба .., а из влажните места често срещаме пъстрия дъждовник .. и др. П. Делирадев, В, 176-177.
2. Само мн. Зоол. Род опашати земноводни, които се размножават, като женските раждат във водата ларви, снабдени с външни хриле, живеят във влажни сенчести места и се хранят с насекоми, голи охлюви, червеи и др. Salamandra.