ДЪЛБИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБИНА̀ ж. 1. Поет. Дълбочина, глъбина. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера. Елин Пелин, Съч. IV, 27. Изминахме засадата и се надвесихме над тъмно, стръмно усое. Долу, някъде си в дълбината, ечи и бълболи Велека. П. Росен, ВПШ, 105. Сега бе тя пленителна сирена , / що мами и зове към дълбините — / за сладка смърт и за любов блажена. Ем. Попдимитров, СР, 99. — Натисни с рамо вратата и тя ще се отвори .. — обади се зографът откъм дълбината на черквата. Е. Йончева, ЗГ, 21. Ето, още две кръгли движения ще направи стрелката на часовника, още два часа ще потънат в дълбините на миналото, и нещо ще умре, и нещо ще се роди. Хр. Максимов, СбЗР, 49. Като артист, изпълняващ близки роли, поетът е един и същ в книгите си, лирическото му амплоа не е широко. Това му позволява да постигне максимално вътрешно съсредоточаване, по-големи дълбини на поетическото преживяване. Пл, 1969, кн. 23, 67.

2. Дъно. Представям си, че съм ловец на бисери. Измъкнал съм купища миди от дълбините и съм ги оставил да гният. А. Дончев, ВР, 226. ^● Обр. Въпросът, що тъй леко и игриво засягаше Цонка, в дълбините на Милкината душа повдигаше глуха борба. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. — Убий го ти, вместо да пращаш други. — Не мога .. това е най-тежкият грях — заглъхваше единият от тия гласове някъде в дълбините на душата му. Д. Талев, И, 187. От дълбините на душата му изплува избледнял спомен, обистри се, уплътни се. П. Бобев, К, 85.