ДЪЛБО̀КО

ДЪЛБО̀КО нареч. 1. На голямо разстояние в отвесна посока от повърхността или от някакъв отвор надолу в нещо. Противоп. плитко. Около тях [оръдията] дълбоко в земята се намираха землянките, от които през малките дупчици на покрива се струеха тънки ивици сив пушек. Ив. Мартинов, ДТ, 38. Това глухо стенание пълнеше с ужас мрачната тишина на кръчмата. Като че ли дълбоко в нейните основи бе заровен жив човек. Елин Пелин, Съч. III, 71. Разкопаха дълбоко ровове надлъж и напреки. Й. Йовков, ВАХ, 76. И изпече Панчо добре ратайлъка. Научи се хубаво и вящо да гледа волове и сякакъв добитък, дълбоко и еднакво да оре и равно да сее. Т. Влайков, Съч. II, 90. При втория удар секирата се заби дълбоко в подложената цепеница и тя изпращя. Д. Талев, ЖС, 36. △ Удвоено дълбоко-дълбоко. За усилване. Отначало се виждаха иззиданите стени на кладенеца, после ставаше тъмно и някъде дълбоко-дълбоко се виждаше да лъщи едно търкало вода, голямо колкото една пара̀. Й. Йовков, ЖС, 176. Но орелът се килна във въздуха, преметна се,.. и полетя с глава надолу към пропастта, а заедно с орела полетя и той [Момчил] някъде дълбоко-дълбоко в дън земя — и това бе краят му. Ст. Загорчинов, ДП, 489.

2. В съчет. с думи, които означават измерение. На определено разстояние в отвесна посока от повърхността надолу, навътре в нещо. Тоя кьошк е кацнал на десния бряг на Рила, която бучи петдесетина метра дълбоко в дола. Ив. Вазов, Съч. XV, 48. Тя [земята] трябова да са изоре на един аршин дълбоко и да са размеси със стар изгнил боклук. З. Княжески, ПРШ (превод), 17.

3. На значително разстояние в хоризонтална посока от началото към вътрешността на нещо; навътре. На високия бряг, врязан дълбоко в морето, имаше три самотни къщи. Г. Узунов, НР, 3. Осман откара файтона още по-дълбоко из сенчестата пътека, па спря. Ив. Вазов, Съч. XII, 110. // Разш. На значително разстояние, много далече от някакво място, към вътрешността на някаква местност; навътре. — Дълбоко в тила се създават заводи. Д. Кисьов, Щ, 32. — Не, не познавам хората близо до крайбрежието!.. — Моята плантация беше дълбоко във вътрешността! Гр. Угаров, ПСЗ, 103. Дълбоко в една гъста гора имаше малка полянка. Елин Пелин, ПР, 15. — Ние огън кладеме само когато сме дълбоко в непроходимата планина. М. Марчевски, МП, 106. Турците не влазяха никога по-дълбоко в гората да гонят жертвите си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 19.

4. С по-голямо отклонение, на по-голямо разстояние от обикновеното, нормалното. Когато ги наближи на пет-шест стъпки, той се поотдръпна да им стори път и се поклони дълбоко, мълчаливо. Д. Талев, ПК, 262. — Сполай ти, отче, — казаха в един глас въглищарите.. Те му се поклониха отново дълбоко и смирено със свалени калпаци. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Никога Илия не е бил толкова сладкодумен. Ганка сведе дълбоко глава, изслуша го и се пречупи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Въпреки хладината той беше по риза, дълбоко разгърден. Огромните мускули на раменете му играеха при всяко помръдване на ръката. Ем. Манов, ДСР, 217. Баба Меца просуна /

рошавата муцуна, / разгледа се широко, / прозина се дълбоко. Елин Пелин, ПБ, 112.

5. В съчет. с глаголи като въздъхна, кашлям, дишам и под. От дълбочина или на дълочина, по-голяма от нормалната, по-силно от обикновеното. — Измъчихме се, синко, — въздъхна дълбоко старецът и сълзи задавиха думите му. Елин Пелин, Съч. II, 161. Той си отиде, а Рената седна на коравото миндерче до прозореца и дълбоко въздъхна от щастие. М. Грубешлиева, ПП, 187. Около половин час, докато да изпуши четири-пет цигари, Юрталана кашляше остро и дълбоко. Г. Караславов, С, 23. Тя слагаше билки и плодове и между дрехите — да миришат на хубаво. И цялата ѝ стаичка миришеше тъй хубаво, с прецъфтяло и малко тъжно благоухание, че човек задишваше и по-дълбоко, и по-тихо. А. Дончев, ВР, 158. Тя всмукна дълбоко от цигарата си и замълча. К. Калчев, ДНГ, 108. Гърдите му се сгорещиха и той пое дълбоко въздух, да облекчи сърцето си. К. Петканов, ДЧ, 402. // Прен. Гръдно, плътно. Тя падна в ъгъла, захлупи се върху шепите си и захълца дълбоко и глухо. Г. Караславов, С, 200. В тишината внезапно екна тиха мъжка песен.. Гласът изви дълбоко, затрептя тъжно, самотно и спря. Елин Пелин, Съч. I, 87. Кучетата дълбоко, заплашително ръмжаха. А. Дончев, ВР, 13. Залаяха и трите кучета. Гръмливият бас на Мурат звучеше необикновено дълбоко и нетърпеливо. Ем. Станев, ЯГ, 24.

6. Прен. В много висока степен, в пълнота; много силно, извънредно много. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11. И към нея изпитвах глуха неприязън, макар че никога не бях я обичал тъй дълбоко, така безмерно, както през тези дни, след срещата ни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 131. Той беше арестуван във връзка с някакви позиви и пуснат веднага, но това я разтревожи дълбоко. Д. Димов, Т, 220. Този ден Иван не излезе от къщи.. Илка веднага дойде и като го видя, остана дълбоко изненадана. К. Калчев, ЖП, 245. А седмица по-късно Денчо писа, че Христо е започнал изземването на инвентара и добитъка на новите кооператори.. Всичко това дълбоко възмути Станкул. Ст. Марков, ДБ, 403. // Прен. В съчет. със спя, заспивам. Здраво, крепко, непробудно. Беше топло и задушно. Бащата излезе по чехли на двора .. и когато се върна, жена му вече дълбоко спеше. М. Кремен, СС, 32. Друга сутрин майка му не го [детето] оставяше, водеше и него да помага, но сега, като го видя заспало така дълбоко и сладко, съжали го. Г. Караславов, ОХ II, 54. — Покажи се, моме мило, / злато либе църнооко, / дор не се е съзорило, / докле майка спи дълбоко. К. Христов, Кр, 18.

7. Прен. С много голямо внимание; вглъбено, съсредоточено. В учителската стая намери само Мердевенджиева, дълбоко зачетен в една турска книга. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Книгите, в които светите старци се бяха дълбоко зачели, бяха разни правописни речници, издавани от разни капацитети по правописание в България след 9 юни 1923. Хр. Радевски, Избр. пр III, 147. Около седем-осем брадати момци, насядали около една маса, размишляваха дълбоко. З. Стоянов, ЗБВ I, 349. Милко: Царкиньо, царкиньо, какъв жребий ми носиш ти? (със силно въздишане сяда на стола и дълбоко се замислюва). В. Друмев, И, 11.

8. Прен. Задълбочено, сериозно, по същество. Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно. Н. Лилиев, Съч. III, 304-305. Той се вълнуваше и разбираше еднакво дълбоко и византийските паметници, и новите картини на съвременните ни художници. С. Северняк, ОНК, 206. В прекрасния музей на Шевченко, например, човек трябва да ходи дни, за да вникне по-дълбоко в неговото богатство. Н. Фурнаджиев, МП, 51. Кардашев искаше да вникне по-дълбоко в мислите на Матрапанчева. Ив. Вазов, Съч. X, 88.

Дълбоко в душата си (в себе си, в сърцето си). Вътрешно, неизказано, неизразено, скрито. Тя просто бе пожелала да види Евгени.. Сега тя го гледаше отблизо и дълбоко в душата си даде право на Сами: у този сериозен, хубаво облечен млад мъж наистина имаше нещо много привлекателно. Д. Ангелов, ЖС, 177. И от училището, и от общината идваха няколко пъти за Дени, но той бягаше по гората, спеше по сламниците и не искаше да отиде на училище. Майка му се вайкаше пред властите, гълчеше го, но дълбоко в душата си се радваше на постъпката му. Ил. Волен, РК, 16. Бай Нончо го ценеше поради трудолюбието му и вещината, с която се справяше в канцеларските работи.. Но дълбоко в себе си бай Нончо не го обичаше. А. Гуляшки, СВ, 22.

ДЪЛБО̀КО

ДЪЛБО̀КО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Къйто е свързан с голяма дълбочина, напр.: дълбокоезерен, дълбокоземен, дълбококоренен.

2. Който е в голяма, висока степен, много, напр.: дълбоковълнуващ, дълбокодемократичен, дълбокоидеен.

Списък на думите по буква