ДЪЛБОКОМЍСЛЕНО

ДЪЛБОКОМЍСЛЕНО нареч. Книж. Обикн. ирон. Със самочувствие, че нещо, обикн. което се казва, съобщава, е много важно, съдържателно; дълбокомъдрено, дълбокомъдро, дълбокоумно. В неделя отскачах до единствената кръчма, дето посетителите гълчаха шумно и тълкуваха дълбокомислено и с жар световните събития. Г. Караславов, Избр. съч. II, 176. — Този разговор трябваше да стане отдавна. — По-добре късно, отколкото никога — дълбокомислено заключи Борис и тръгна към вратата. К. Калчев, СТ, 183. Тогавашните фотографи изправяха клиента като паметник до трикраката масичка, забиваха дълбокомислено показалеца му в дебелата книга и после му даваха портрет с физиономия на философ. Св. Минков, РТК 135. Плахо изказаното от него [Крапт] предположение, че това вероятно е снежна покривка, било посрещнато с убийствени насмешки и беловласи професори започнали дълбокомислено да доказват, че не е възможно в района на тропика да съществува такова чудо като сняг. Д. Филипов, К, 3.

Списък на думите по буква