ДЪЛБОКОМИСЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЍСЛЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Обикн. ирон. Качество на дълбокомислен; дълбокомислие. А напоследък започна да се налага един нов схематизъм — еднакъв подход към темата, едно и също разрешение на проблемите.. Този нов схематизъм най-често е скрит зад претен‑

циозна дълбокомисленост, зад едно лъжефилософствуване, от което нищо не остава у читателя. НМ, 1963, бр. 94, 3.