ДЪЛБОКОМЪДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЪ̀ДЪР, ‑дра, ‑дро, мн. ‑дри, прил. Книж. 1. Който се отличава с голяма мъдрост; дълбокомислен, дълбокоумен. Всички векове са търсили човека. Едни са си го представяли в небесните очертания, други са го откривали и загубвали на земята. Светът и днес търси човека. Философи и писатели, дълбокомъдри педагози и всички ние, всеки за себе си и като общество. РД, 1966, бр. 245, 3.

2. Ирон. Дълбокомислен (във 2 знач.); дълбокомъдрен, дълбокоумен. — Изслушайте човека и тогава правете своите дълбокомъдри и дълбоконаучни забележки! Черемухин, ВН, 1962, бр. 3270, 4.