ДЪЛБОЧЍНЕН

ДЪЛБОЧЍНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Книж. 1. Който се намира, проявява в места на значително разстояние от повърхността надолу, навътре, на дълбочина. Особеностите на водите в пролива били известни на мореплавателите и местното население. Те знаели, че тук се издигат дълбочинни течения, които изнасяли към повърхността на водата различни морски животни. П. Коларов, РП, 35. Даже в басейните със сравнително застояли дълбочинни води като Черно море все пак съществуват вертикални и хоризонтални движения. ВН, 1959, бр. 2411, 4. — Вероятно сте чели и знаете доста за вулканите, гейзерите и топлите минерални извори. Топлината, която те носят със себе си, има общ произход — това е земната дълбочинна топлина. К. Кузов, ПВС, 74.

2. Който се извършва на значително разстояние от повърхността надолу, на дълбочина. Подводната лодка "Северянка" започна да изучава придвижването и живота на рибите, както и действието на различните мрежи за дълбочинен риболов и т.н. ВН, 1960, бр. 2678, 4. При едно от дълбочинните спускания в залива на лагера на експедицията бе открито богато находище на амфори. НТМ, 1961, кн. 9, 7.

Списък на думите по буква