ДЪЛБОЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБО̀ЧКО нареч. Разг. Умал. от дълбоко (в 1, 2 и 3 знач.); дълбокичко. — Но гледайте по-далечко да бъде и по-дълбочко го заровете. Х. Русев, ПС, 48. — Нима ще отречете помощта на църквата за събуждането на народната съвест преди Освобождението?.. — Признавам ѝ я. Чест ѝ прави. Но вие гледайте какво става. Той млъкна и изведнъж почувствува, че трябва да обясни малко по-дълбочко на тоя човек същината на въпроса. В. Геновска, СГ, 267. Бай Ганьо, взирай се по-дълбочко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85.