ДЪЛБОЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБО̀ЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки прил. Разг. Умал. от дълбок (обикн. в 1, 2, 3 и 4 знач.); сравнително дълбок, дълбокичък. Най-сетне дойде последното препятствие — реката, разляна и дълбочка. Ст. Загор‑

чинов, Избр. пр III, 405. Той забиваше плуга и подкарваше добичетата.. Браздата му ставаше дълбочка, па се запъне нещо и кравите направят засечка. Кр. Григоров, Н, 66.