ДЪЛГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГА̀ ж. Остар. и диал. Вълна̀ (в 1 знач.). В същото време лъхна хлад, сянката на крепостта легна върху моста и водата долу потъмня и сякаш запрехврля с клокот мътни пенести дългѝ. Ст. Загорчинов, ДП, 240. Душевният мир на Тенисона ми се представя като усамотено планинско езерце,.., и само когато някой отронен лист капне на повърхността му, то безшумно раздвижва кръглите си дългѝ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 159. Ето изплуваха корабите Святославови в широко море, което тихом плискаше своите дългѝ. Е. Мутева, РБЦ (превод), 179. Разигра се Бяло море, /../ като играй, дългѝ фърля. / Из дългѝте изфръкнали, / изфръкнали два гълъби. Нар. пес., СбВСт, 253.

— От тур. dalga. — Друга форма: далга̀.