ДЪЛГО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀ЛГО нареч. 1. В продължение на много време; продължително. Бъчварят сърба дълго. С настървение изяде всичката чорба. Ем. Станев, ИК I, 183. Старецът пусна внучето при себе си, взема го на ръце и дълго го милва с овлажнели очи. Елин Пелин, Съч. III, 65. Тя се преструва, че се плаши и задържа по-дълго грубата топла ръка на лодкаря. М. Грубешлиева, ПП, 47. Кашалотите живеят на малки стада главно из тропическите морета и океани.. Могат да се гмуркат за дълго под водата на дълбочина до хиляда метра. К, 1963, кн. 1, 38. Скърбя за зората тъй дълго желана, / която тъй скоро умре. Д. Дебелянов, С 1946, 24.
2. Само в сравн. степен. Обширно. Пиша ви набързо, защото бързам за пощата. Като получа отговора ви, ще ви пиша по-дълго. Ив. Вазов, ПЕМ, 39.
◊ Дълго и широко. Остар. Надълго и нашироко. Напротив, тие теглила и страдания възбудиха сичката негова [на народа ни] енергия и го накараха да размисля дълго и широко върху сяка своя стъпка. НБ, 1877, бр. 64, 249. Откак изобразих няколко пейзажа, аз ся наканих да изобразя "ковачница". Дълго и широко му мислих как да захвана да извърша тая си мисъл. Й. Груев, СП (превод), 121.