ДЪЛГОВЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВЀК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Дълговечен (във 2 знач.); дълголетен. Подир многолетен подвижнически живот той беше хвърлил котва в това глухо село и доживяваше тихо дълговеката си старост. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 163. Дълговеки хора в ХIХ-й век в Англия се срещат много. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. VI, 462.