ДЪЛГОВЪЛНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВЪ̀ЛНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Физ. Който се разпространява, предава на дълги вълни. Противоп. късовълнов. Късовълновите лъчи — ултравиолетови, рентгенови, космически, както и дълговълновите — инфрачервени и радиовълните сякаш не съществуват за зрението. К, 1963, кн. 3, 3. Аерозолната структура на мъглата е такава, че през деня горният ѝ слой отразява слънчевите лъчи независимо от ъгъла, под който те падат.. През нощта обаче дълговълновата радиация не се задържа от мъглата и свободно преминава нагоре в атмосферата. Л. Манолов, РА, 52. Саморъчно направените маломощни радиопредаватели, работещи на къси вълни, се оказаха по-далечно действуващи, отколкото дълговълновите радиостанции, имащи голяма мощност и високи антени. И. Пандев, ТЙ (превод), 43.