ДЪЛГОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има продълговата, удължена форма на главата. Противоп. късоглав. Сух, дългоглав с червени четинести коси,.., Серафимов приличаше на амбулантен продавач. Д. Немиров, Д № 9, 69. Сред тях [траките] е имало и дългоглави, и късоглави, и високи, и дребни, по-скоро средиземноморски типове и вероятно кестеняви, за което свидетелствуват стенописите от Казанлъшката гробница от IV век пр. н. е. НТМ, 1961, кн. 12, 5.