ДЪЛГОГЛЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОГЛЀД, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Поет. Който вижда на голямо разстояние, надалеч; далекоглед. Скокна Зайо и си рече: / — Ей оченца дългогледи, / ей краченца бързобеги, / спасявайте пак зайчето, / отиде му кожухчето! Елин Пелин, ПБ, 131.

2. Остар. Който страда от далекогледство; далекоглед. Наопаки има и такива очи (..), на които способността да ся приспособяват е тъй слаба, щото те виждат предметите ясно на разстояние не по-малко от 35 сантиметра. Такива очи виждат добре отдалечените предмети и ся наричат дългогледи. И. Гюзелев, Ф, 304.

3. Като същ. дългоглед<ият> м., дългогледа<та> ж., дългогледо<то> ср., мн. дългогледи<те>. Обикн. членувано. Остар. Човек, който страда от далекогледство. Те [късогледите хора] не могат да гледат точно на големи разстояния. Наопаки за дългогледите предметите трябва да са по-далеч. И. Гюзелев, Ф, 306.

— Друга форма: длъгогляд.

ДЪЛГОГЛЀД, мн. ‑и, м. Остар. Далекоглед. Нека сега ви кажа нещо и от ония новини, които в последни дни съм добил чрез дългогледа си. ДЗ, 1868, бр. 18, 72. Нъ преди да ви кажа онова, що аз открих с дългогледа си последно в полза на тия работи [народните], аз ще ся отправя, Господин Уредниче, пак на твоите волни българи и ги попитам за отговора,..: що мислят, що вършат.. за ползата и доброто на народа. ДЗ, 1868, бр. 20, 80.