ДЪЛГОГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОГОДЍШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който продължава, трае много години или съществува от много години; дълголетен, многогодишен, дълговечен. Един ден, когато бях вече зрял мъж, след дългогодишно отсъствие от тоя град, бях изненадан от една чудна среща. Д. Немиров, КБМ, 41. Много утрини ставаше рано и по дългогодишен навик тръгваше да буди хората си, но се опомняше и се връщаше назад. И. Петров, НЛ, 165. "Светулка" е най-дългогодишното и с подчертан дългогодишен и хуманистичен характер списание за деца у нас. Н. Янков, ЗА, 134. Хронологическите рамки на този заключителен акт от дългогодишната анархия са по-ограничени, що се отнася до Румелия, отколкото

до някои западни имперски балкански провинции — Янина или Шкодра. В. Мутафчиева, КВ, 315. Това нещо може много добре да се забележи в новия том от стихотворения на съвременния, най-голям полски поет Ян Каспрович — "Мой свят" (Библиотека полска — Варшава), с който авторът е обогатил след дългогодишно мълчание полската литература. Р, 1926, бр. 213, 1. Дългогодишна дейност. Дългогодишна практика. Дългогодишна разпра. Дългогодишни усилия. Дълогогдишно боледуване. Дългогдишен стаж. Дълогогодишен живот.

2. Който упражнява някаква дейност в продължение на много години. Спомням си сега за един мой добър приятел, дългогодишен учител из Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 121. [Кьоллер] е най-младият брат на дългогодишния първи председател на пруската депутатска камара. С, 1894, бр. 1508, 1. — Сега, когато съм в преклонна възраст, виждам как омразният Кар е на почит и уважение, а аз, неговият дългогодишен изобличител, съм обречен на забрава. Кажи ми как при това положение да имам вяра в хората? Й. Попов, БНО, 46. Дългогодишен служител. Дългогодишен кореспондент. Дългогодишен редактор.