ДЪЛГОГРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОГРЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Дългогривест. Всички от свитата — .. — гледаха към най-далечната северна част на полето. Оттам през стрънищата се задаваше някаква конница.. Още отдалече се чу тропот на хиляди копита, а после... после хиляди дългогриви и дългоопашати коне, развети гуни. Й. Вълчев, СКН, 181.