ДЪЛГОКЛЮ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Дългоклюнест. Противоп. късоклюн. Пак при нас е щъркът шарен, / дългоклюн и тънкокрак. Ст. Чилингиров, СБД, 20.