ДЪЛГОКРА̀К

ДЪЛГОКРА̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълги крака; дългоног. Противоп. късокрак. Начело на горномахленците тичаше с дрянова чепата тояга Пеко овчарчето, висок, дългокрак младеж. Т. Харманджиев, КЕД, 158. Беше едно от тия дългокраки и сухи същества,.., които създават славата на манекенското съсловие. Б. Райнов, НН, 340. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат — спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Есенно време дроздовете унищожават особено много ларви на дългокраки мухи. Вл. Помаков, ПДП (превод), 52. Щъркел шарен, / дългокрак, / я затракай: / трак, трак, трак! Чичо Стоян, ЧК, 7.

Списък на думите по буква