ДЪЛГОКРЍЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За птица, насекомо и под. — който има дълги крила. Противоп. късокрил. Те [корабите фрегати] са получили името си именно от дългокрилите и бързо летящи фрегати, родственици на пеликаните и кормораните. Н. Боев, Г, 67.