ДЪЛГОЛЀТИЕ

ДЪЛГОЛЀТИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Само ед. Дълъг живот, дълго съществуване; дългоденствие, многолетие. Пивницата се оживи. Почна в надпревара пиене за здраве, за дълголетие, за честит живот на близнаците. Т. Харманджиев, Р, 33. Гората със своята красота и дълголетие, със своята тайнственост и могъщество е най-великото творение в природата. П. Делирадев, БГХ, 24. Архитект Руднев определя дълголетието на току-що открития московски гигантски университет "Ломоносов" на петстотин години. А. Каралийчев, С, 166. На дълголетие се радват само ония имена, зад които стоят благородни, красиви дела. ЛФ, 1958, бр. 10, 4.

2. Само ед. Биол. Периодът от живота на човека след навършване на 90 години. — Лошо изпълнявате вие [лекарите] дълга си на лечители, пазители на народното дълголетие и трудоспособност, преден страж, така да се каже, на здравето на трудещите се! Ч. Шинов, БС, 59.

3. Само мн. Много години, дълги години. Като използува за канава живота на животните в "Дивата гора" Орлин Василев поставя на разрешение редица въпроси, свързани с борбите на народа за свобода,.. Преследваните, мирните горски жители дълголетия са унищожавани от хищниците. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2.

Списък на думите по буква