ДЪЛГОЛЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОЛЀТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Книж. Човек, който е над 90 години, който живее повече от 90 години. Известни са много случаи на дълголетници, доживели до 150-200 години в различни страни на света. ПЗ, 1981, кн. 10, 6. Няма нито един дълголетник, който да не е консумирал растителни мазнини или пък да е злоупотребявал с животински мазнини. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. Грузия с право се смята за страна с най-голямо дълголетие. В републиката живеят около 62 000 души на възраст от 80 години нагоре. Между тях 2080 са над 100 години и по-стари. Дълголетниците живеят навсякъде — в града, в селото, в планината, в равнината. ВН, 1962, бр. 3249, 4.