ДЪЛГОПРЪ̀СТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълги пръсти. Той [даскал Стефан] загрубя. Меките дългопръсти ръце станаха твърди, дебелокожи. Д. Немиров, Б, 194. Две бели дългопръсти ръце се протегнаха към мен, сграбиха ръката ми и я раздрусаха. ОФ, 1963, бр. 5947, 4.