ДЪЛГОРУНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОРУ̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни и ‑на, ‑но, мн. ‑ни, прил. Който има дълго руно; дългорунест, дългорун. Подът беше постлан с дългоруно светлоръждиво халище, тъкано някога от майка му. Ив. Давидков, КХ, 109-110. И стада дългорунни / в полята далечни видял / и тогава по струните / протяжно звучал пасторал... Н. Стефанова, РП, 112.