ДЪЛГОТРАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОТРА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Който трае, продължава дълго време. Противоп. малотраен. — Налагай им дълготраен пост и причестяване, с една дума — наказвай, за да осъзнаят постепенно, че са съгрешили спрямо бога и неговите закони. А. Гуляшки, ЗВ, 28. Докато в падините и над останалите хълмове сновяха дълготрайни мъгли, върху Зеления хълм шеташе светлина и червено подплатяваше околния сив здрач. Д. Вълев, Ж, 10. И защото беше сън, не можеше да бъде дълготраен. К. Величков, ПССъч. I, 318. Не за славата на фараоните напомнят тия пирамиди,.., а за ония безименни труженици роби, които със своя труд и дълготрайна мизерия са създали блясъка и разкоша на всичката египетска цивилизация преди повече от пет хиляди години. СбЗР, 363. — Говоря ти за истински и дълготраен глад. За хора, на кои‑

то се броят ребрата по тялото,.. Говоря ти за това, което се нарича постоянно недояждане. П. Спасов, ХХ, 320-321. Дълготраен мир.