ДЪЛГОШИЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОШЍЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълга шия; дълговрат. И изведнъж студентът улавя дългошиестия, мършав войник за ръка и го повлича към осветления прозорец на близкото кафене. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 126. ^● Обр. Тримата дебели мъже също свършиха своя бавен обяд и поръчаха две дългошиести бутилки мискет. Д. Цончев, ОТ, 52.