ДЪЛГУНЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГУ̀НЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква; продълговат, дългурест. — Чуваш ли го! — обърна се началникът към помощника си, тоя с дългунестата глава. Ст. Даскалов, ЕС, 141. Така тие [домашните и роднините] напърво поканват енорийский свещенник.. — да означи гроба.. и на четири места, във вид на дългунест кръст, подкопне с мотиката. СбКШ, 141-142.

2. За човек — който е по-висок, по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква; дългурест. Не помниш ли онова дългунесто момче, което те причакваше на завоя, зад поповата къща. А. Гуляшки, ЗР, 171.