ДЪЛГУРЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГУ̀РЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Дългунест. Дългурестото му [на слугата] лице изглеждаше уморено и тъжно, очите му не се отделяха от сметта. Ст. Дичев, ЗС II, 156. Съвсем различна от мъжа си — слаба,.., с черни дългурести очи, жената излезе тихо по белите си вълнени чорапи. Н. Каралиева, Н, 170. Черквите божии в старо време имали са различен изглед, но въобще може се каза, че отвън са изгледвали дългурести, подобно на ладия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 10. Тя [пъпката] е длъгняста, дългуреста или обла. Ив. Богоров, СЛ, 101.