ДЪЛГУ̀Ч

ДЪЛГУ̀Ч м. Разг. Много висок, много дълъг човек; дългун. И докато се разправяха, оня дългият от десния фланг ги измести от крана.. Съседният кран се освободи, но Васко не се наведе да се мие. Не можеше да преварва другото момче,.. И чак, когато дългучът си отиде и момчето извади сапуна си, Васко и той започна да прави пяна в ръцете си. Кл. Цачев, В, 248.

Списък на думите по буква