ДЪЛЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛЖЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се дължи на някого. За да получи кола, купувачът е длъжен да внесе 80 лири. Останалото той изплаща от три до пет години чрез определени седмични вноски, в които, разбира се, влизат и лихвите на дължимата сума. П. Вежинов, ДМ, 35. Друмев и Стоянов молят редактора на "Македония" да се разпореди да се удържи от събрания браилски абонамент за вестника сумата, дължима на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 176. Дължим данък. Дължима държавна такса. Дължими зърнодоставки.

2. Прен. Който е необходимо да се появи, изкаже, покаже, защото е бил заслужен. На 30 април 1915 г. се навършиха сто години от рождението на Виктора Ивановича Григоровича. .. А и у нас бе решено да се даде дължимата почит на Григоровичевата памет. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 194. Дължимо уважение. Дължимо внимание. Дължима чест.

3. Като същ. дължимото ср. Книж. Необходимото, заслуженото. В заводите.. се увеличава множеството "мъжки" момичета, на които може да се разчита, не само защото са с добра професионална подготовка, но и защото дават дължимото на общата работа. Хр. Домозетов, ОР, 115. Това най-често се прави в уводната част, където обикновено авторът отдава дължимото на своя учител (като в същото време чрез неговия авторитет препъръчва на читателите и себе си). Хр. Ковачевски, СК, 85. Тук той повече от всеки друг път се въздържа от свои лични и субективни преценки, отдава дължимото и на авторите с противоположни тенденции, без да се отказва от критицизма си по отношение на отделни творби. ЛФ, 1968, бр. 30, 4.