ДЪ̀НЕСТ

ДЪ̀НЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има голямо, дълбоко дъно (в 3 и 4 знач.). Той беше едър човек, още по-едър изглеждаше в непроменената си носия на костурчанец: черни дънести потури, морав пояс, въз плещите — къса аба. Й. Йовков, ПГ, 26. Рееха се непослушни деца с малки фесчета и дънести шалвари: те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Христака беше към шейсет години човек,.. Под дънестото, понакривено калпаче,.., се сребрееше стригана корава коса. Ил. Волен, МДС, 177. Имаше и много рога, еленови и всякакви други рога .. И гардероби, натъпкани с дрехи и с такива едни смешни шапки, високи и дънести, каквито носят цирковите палячовци. Ив. Мартинов, ДТ, 16.

Списък на думите по буква