ДЪНИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪНЍЩЕ1, мн. ‑а, ср. Остар. и диал. Дънер. Дъбът рекъл: "Аз съм цар на всичките древие! Коренът ми е дълбоко в земята; имам дънище три обхвата, върхът ми е в синьо небо. Д. Манчов, БЕ I, 104. Колкото е по-топъл и колкото е по-влажен въздухът на едно кое да е място от земното кълбо, толкова и растението бива по-едро и по-богато, сир. дънището и клонието са по-дебели. К. Смирнов, З, 94.
ДЪНЍЩЕ2, мн. ‑а, ср. 1. Дъно (в 5 знач.). Всъщност голяма чест му правя, като наричам град това селище с широки полянски дворове, в чиито дънища се вдигат двуетажни тухлени къщи, все от един тип и все неизмазани и без дограма на горния кат. С. Северняк, ВСД, 81.
2. Диал. Долната част, основата на копа сено, на листник или на копен със снопи. Като нанесоха всичката шума, отдъхнаха си малко и станаха да кладят. Леля Блага се качи на дънището, пък вуйчо Божко остана да подава. Ил. Волен, БХ, 9.
3. Диал. Място, където се туря зимнина за овце, кози и под. (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: днѝще.