ДЪНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀НО, мн. ‑а, ср. 1. Горният пласт на земната повърхност под водната маса на море, езеро, река и под. През водата се виждаха всички камъчета на дъното на вира. Й. Йовков, СЛ, 22. Лодкарят заби върлината в речното дъно, облегна се с цяло тяло върху ѝ и изкриви лодката към левия бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Доскоро океанското дъно беше нещо като "табу" за учените геолози .. Наскоро след Втората световна война се съставиха твърде подробни топографски карти на океанските дъна. ПЗ, 1977, кн. 2, 4. // Долната част на някаква земна вдлъбнатина. Той видя, че долу в дола, който имаше равно дъно като корито, с чиста зелена трева, огряна от слънцето, стоеше телицата. Й. Йовков, АМГ, 209. Пътят пъпли по дъното на клисурата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 8. Някои трепваха и се привеждаха при всеки гръм, споглеждаха се пребледнели, а други неколцина бяха се свили ничком на дъното на окопа, запушили с две ръце ушите си. Д. Талев, И, 561. Предпазливо [Стефанов] заслиза по страшната стълба, която се виеше от дъното на шахтата догоре. Х. Русев, ПЗ, 144. Стените на рова, на места порутени и слаби, се спускаха отвесно към дъното, а там имаше трънаци и застояла вода. Ст. Дичев, ЗС I, 217.

2. Долната, срещуположна на отвора, стена на някакъв предмет, който има вместимост. Обърната с дъното нагоре, на пясъка лежеше рибарска лодка. Д. Добревски, БКН, 91. — Ще ги [пушките] напъхаме отдолу — каза Манол и хвана дъното на каруцата, за да го измъкне. Ем. Станев, ИК III, 168. Входът [на скривалището] беше прокопан през самия под на стаята и замаскиран със сандък, чието дъно беше подвижно. Д. Ангелов, ЖС, 280. Този оръфан куфар,.., имаше двойно дъно, в което брат ми беше пренесъл през границата нелегални материали! К. Калчев, ПИЖ, 170. Панчови можаха да вържат в едно яко възле пет жълтички, които невяста Панчовица хубаво скри и прекри в дъното на ковчега. Т. Влайков, Съч. II, 107. Тя потърси в торбата и видя, че е забравила да вземе хляб: само сухи корички останали на дъното. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7. ^● Обр. В дъното на засмените ѝ очи сѐ тъй, както и от по-напред, се таи дълбока тъга. Т. Влайков, Съч. II, 237. Нека не излъгва твоята уста / и смехът ти нека не измамва, / нещо чудно в погледа ти пламва: / в дъното на твоите очи / тиха, светла истина мълчи. Д. Габе, ЗП, 19. // Долната стена на някакъв съд. Чумакът гледаше в дъното на чашата. Й. Йовков, Ж 1945, 18-19. После тихичко, внимателно се вмъкна вътре, настани се в един голям казан и се сниши на дъното, за да не го видят и изпъдят. Хр. Смирненски, Съч. III, 193. Костадин се спря пред прага на кухнята. Слугинята обираше с хляб дъното на тенджерата, снахата вареше кафе. Ем. Станев, ИК I, 30. Ето и буренцето. Колко е мъничко! Под канелката имаше паничка. На дъното се бяха събрали няколко капки, червени и лъскави като кръв. Г. Караславов, Тат., 256. Почти край всеки ученик се виждаше дъно на счупена стомна или бардуче с пепел и загаснали вече въглени — всеки ученик сам се грижеше за отоплението си. Д. Талев, ЖС, 151. Когато пазачът се върна с бутилка олио в ръка, двамата бяха хванали вече десетина килограма риба. Бохоров извади от раницата тиган с незагарящо дъно. Й. Попов, СЛ, 74.

3. Горната, покриваща темето, част от шапка. Днес е "Митровден". Минават мъже с големи калпаци, или гугли с червени дъна като кубанските казаци. А. Каралийчев, ПГ, 183. Калпакът му от черна агнешка кожа със зелено повдигнато на могилка дъно и с жълти ширити на кръста биваше накрехнат над едното ухо. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. Стана и отиде до едничкия прозорец на стаята, обърнат и той към някаква разтурена барака, и се загледа в едно откъснато дъно на сламена шапка. Д. Калфов, Избр. разк., 135.

4. Тази част на панталони, потури, шалвари и под., която обгръща седалището. С тате вървеше един двадесет и две-три годишен мъж. Потурите му не бяха с опънати дъна,.., а торбести и завършваха току под колената. Г. Белев, ПЕМ, 40. Той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари. Й. Йовков, СЛ, 15. Камънарят спира досами църковната врата, мести чувала, изгърбва се и показва кърпеното дъно на шаячния си панталон. Ц. Лачева, СА, 42. Всеки ден привечер едни по едни към къщата на чорбаджи Тихол тръгваха първите хора на града. Вървяха тежко-тежко, поклащаха облите дъна на потурите си. П. Константинов, ПИГ, 116.

5. Членувано и обикн. с несъгл. опред. Най-отдалеченото от началото или от входа място на някакво пространство, помещение. В дъното на двора стои нова каручка с желязна обкова и с изписани ритли. Елин Пелин, Съч. I, 182. Той отново слезе на улицата и напрегнато се взираше във всеки силует, който се задаваше от дъното на улицата. М. Грубешлиева, ПП, 211-212. Щом се увериха, че никой не ги преследва, вълците повлякоха козата към дъното на полянка‑

та и там я разкъсаха. Ем. Станев, ЯГ, 75. Вратичката откъм дъното на кръчмата се отвори и жената влезе. Й. Йовков, ЖС, 73. Срещу входа, на дъното на салона, е направен един разкошен балдахин. Ал. Константинов, БПр, кн. IV, 45. Той вече не виждаше тия глупави книжа върху масичката и се обръщаше към дъното на пещерата, дето ги чакаха мезета и гроздова ракия в дамаджана. Д. Вълев, З, 240. Към магазина е необходима и шивашка работилница, където в момента на продажбата да стават евентуални малки поправки на дрехите. Най-удобно е нейното място да бъде в дъното на магазина, партера или етажа. С. Цонев и др., ВА, 46.

6. Обикн. членувано. Прен. Най-низше социално положение, присъщо на обществото. Тук в гетото, живееха най-бедните евреи — дребни занаятчии, всякави работници и за най-груба работа — хамали,.., също събирачи на стари вещи и все повече такива люде, от самото дъно на живота. Д. Талев, ГЧ, 295. Лекарската практика му даде възможност да живее пак лекомислено, но скоро го уволниха и той отново попадна на дъното, където дори и истинските графове бяха станали обикновени джебчии. М. Марчевски, П, 112. Когато се изправя пред дома на арменката, Виктор усеща едно бодване на сърцето: от обраслия в пача трева и троскот двор, от дървената веранда и прогнилата до черно стълба, от зеленясалия покрив — .. лъха страшна, неизкоренима мизерия. Това е дъното, по-надолу няма и не може да има! Др. Асенов, ТКНП, 48. Гърците плуваха по върха, славените бяха дъното. Гърците господаруваха. Б. Димитров, Я I (превод), 59. // Най-низшите, най-бедните, най-онеправданите слоеве в обществото; низини. Народът в Буенос, от върховете до дъното, тръпне от възторг само при думата карнавал. Б. Шивачев, ПЮА, 83.

7. Прен. Край, краен предел, крайна точка. Е, свърши ли я вече тая пуста наука, стигна ли ѝ дъното? Г. Караславов, Избр. съч. II, 159.

8. Диал. Дебелият долен край на дърво откъм корена; дънер, дънище (Н. Геров, РБЯ).

9. Диал. Запек у децата (Н. Геров, РБЯ).

◊ Белея се като на тенджерата дъното. Разг. Ирон. Много съм черен. Бял като на тенджера (тиган) дъното. Разг. Ирон. Много черен. В дъното на душата си. Книж. Дълбоко в съзнанието си, дълбоко в себе си. Тя се прибра в стаичката си и отново заплака горчиво, понеже в дъното на душата си съзнаваше, че упрекът на баща ѝ беше справедлив. Д. Димов, Т, 25. Бенко тръгна на училище, но когато постъпи в прогимназията, изключиха го. Как плака той тогава! Ала в дъното на душата си знаеше, че е прав. Ал. Бабек, МЕ, 17. В (на) дъното съм (стоя) на нещо. Подстрекавам, подбуждам да се извърши нещо лошо, нередно, във вреда на някого, като аз самият оставам скрит. Криминалистът тихо настояваше, че Тапата е в дъното на тази работа. Като доказателство посочваше избора на Даскала и Попа. Е. Кузманов, ЧДБ, 67. В тази къща беше решено да изгорят колибата в Коритковата градина и да арестуват цялото семейство на чичови Маринови. Кумю е на дъното на тази работа. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 214-215. Той разбра веднага, че в дъното на тая проява стои мълчаливата Николина. Ст. Даскалов, СЛ, 284. Вехта крина, ново дъно. Диал. За ерген, женен за вдовица. Въртя се като калайджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм. До дъно. Разг. Изцяло, напълно, без остатък. Поп Кръстю чукна чашката си в чашката на непознатия,.. — и изпи ракията до дъно. Ст. Дичев, ЗС II, 338. В селската чарда се появиха няколко биволици и крави на Вълчана, разсечени с брадва по хълбоците или с изрязани до дъно опашки. Й. Йовков, Ж 1945, 103. Драган Цанков е познал до дъно и горчилката на политическото поражеие, и сладкия упойващ тамян на славата и властта. Т. Жечев, БВ, 123. Размирието през тия петнайсет години подкопа до дъно султановата власт. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 562. До (от) дъното на душата (сърцето) <си>. Разг. Извънредно много, дълбоко, силно. Слушахме ги трогнати до дъното на душата.. Усещахме някакво облекчение, като слушахме жив човек да изказва милост и състрадание към нас. К. Величков, ПССъч. I, 48. Това беззаветно горещо участие на другарите му по дружба и по идея го покърти до дъното на сърцето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 44. Разказах му за заплахите на първожреца. Синът на главатаря се възмути от дъното на душата си. М. Марчевски, ОТ, 192. Брат ми я ненавиждаше от дъното на сърцето си. Дупе дъно няма. Разг. За човек, който няма насита. Из (от) дъно. Разг. Изцяло, напълно; из (от) основи. Най-после се случи най-страшното, което преобрази из дъно живота ми. П. Михайлов, МП, 73. Политическите трусове, които се заредиха и потърсиха из дъно цялата страна, минаха без отглас в покойния небосклон на селцето. Ив. Вазов, Съч. Х, 101. Изпивам / изпия до дъно горчивата чаша; изпивам / изпия до дъно чашата на нещо. Книж. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание, изпитание. — Пък аз ще стискам зъби, за да дочакам края на изедниците! — Хаджията тръсна мъничката си главица. — А горчивата чаша ще изпием до дъно. Така е богу угодно. А. Гуляшки, СВ, 95. Сам удивително скромен, той идеализираше всичко в живота, поради което неведнъж изпиваше чашата на разочарованието до дъно. Ив. Ди‑

мов, АИДЖ, 86. Беден студент,.., той бе изпил до дъно чашата на униженията и на теглилата и не виждаше изход. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 34. На дъното врял и кипял. Диал. Който има голям опит, който е извънредно опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. — Кератията, ще излезе или че е съвсем невинен, или пък че е някой дърт комита, на дъното врял и кипял. З. Стоянов, ЗБВ III, 147-148. На дъното <му> просо (ряпа) сея. Разг. Търся излишни подробности за нещо, проявявам дребнавост; издребнявам. Кръстю,.., го съдеше, задето и родните си братя не жали.. — Де и ти, брат Кръстьо, седнал си на дъното просо да сееш — извиваше Киро гъстите си красиви вежди. Г. Караславов, ОХ I, 26-27.

— Друга (остар. и диал.) форма: дно.