ДЪРВАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВА̀РКА ж. 1. Жена, която събира или чупи в гората сухи клони и ги занася у дома си за огрев. Вървеше [жената] бавно, като се олюляваше под тежестта на големия сноп дърва. Пътят е тесен и ние се отстранихме, за да сторим място на дърварката да мине. П. Велков, СДН, 65.

2. Съпруга или дъщеря на дървар. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, омайната му дъщеря, напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, НР, 73.