ДЪРВАРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВА̀РЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Бия с дърво някого. Той разбрал каква била работата, познал оти била пияна; зел една суроица, та я дърварил добро, —

йе дал по плешчи и по гъзишча.. — и пак я остаил да спиет. СбНУКШ ч. II, 74.